Apr 19, 2012, 11:01 PM

Среща

622 0 0

                                Стари приятелю, накъде - 

                                 в следобедния час на живота,

                                 в удължените сенки на спомена,

                                 който променя истинското начало - 

                                 жертва на надежди и разочарования...



                                Стари приятелю, усмихни се,

                                намигни ми, както някога,

                                когато желанието за приключение

                                беше толкова силно,

                                смехът - истински, защото бяхме искрени.



                               Стари приятелю - младостта не беше порок,

                               а нашето най-силно оръжие.

                               Грешките - част от приключението...

                               Стари приятелю - старостта не е порок

                               и грешките са част от приключението.



                                Усмихни се, стари приятелю -

                               лятото - узряла смокиня на брега на морето,

                                                                                   неподелена с никого.

                               Лятото - тънка луна,

                                                                              докоснала заспала вълна.

                               Лятото - задъхан бяг на млади сетива.



                               А ние с теб къде сме -

                               по-близо до дървото, което чака есента.

                               Усмихни се, стари приятелю...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...