Стари приятелю, накъде -
в следобедния час на живота,
в удължените сенки на спомена,
който променя истинското начало -
жертва на надежди и разочарования...
Стари приятелю, усмихни се,
намигни ми, както някога,
когато желанието за приключение
беше толкова силно,
смехът - истински, защото бяхме искрени.
Стари приятелю - младостта не беше порок,
а нашето най-силно оръжие.
Грешките - част от приключението...
Стари приятелю - старостта не е порок
и грешките са част от приключението.
Усмихни се, стари приятелю -
лятото - узряла смокиня на брега на морето,
неподелена с никого.
Лятото - тънка луна,
докоснала заспала вълна.
Лятото - задъхан бяг на млади сетива.
А ние с теб къде сме -
по-близо до дървото, което чака есента.
Усмихни се, стари приятелю...
© Мая Тинчева Всички права запазени