19.04.2012 г., 23:01 ч.

Среща 

  Поезия » Философска
435 0 0

                                Стари приятелю, накъде - 

                                 в следобедния час на живота,

                                 в удължените сенки на спомена,

                                 който променя истинското начало - 

                                 жертва на надежди и разочарования...



                                Стари приятелю, усмихни се,

                                намигни ми, както някога,

                                когато желанието за приключение

                                беше толкова силно,

                                смехът - истински, защото бяхме искрени.



                               Стари приятелю - младостта не беше порок,

                               а нашето най-силно оръжие.

                               Грешките - част от приключението...

                               Стари приятелю - старостта не е порок

                               и грешките са част от приключението.



                                Усмихни се, стари приятелю -

                               лятото - узряла смокиня на брега на морето,

                                                                                   неподелена с никого.

                               Лятото - тънка луна,

                                                                              докоснала заспала вълна.

                               Лятото - задъхан бяг на млади сетива.



                               А ние с теб къде сме -

                               по-близо до дървото, което чака есента.

                               Усмихни се, стари приятелю...

© Мая Тинчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??