26 ago 2011, 23:27

Среща

1.2K 0 0

                Ще поспра - светлината отсреща

                те издава, че си тук и не спиш.

                Не говоря и не каня на среща.

                Търся обич и ласки дори.

 

                Любовта ми е всичко - ще кажа,

                ще скалъпя две плитки лъжи,

                но, уви, недопитата чаша

                те издава, че с мене грешиш.

 

                 И когато затвориш вратата,

                 а страстта ми остане отвън,

                 погали притаен в самотата

                 аромата от моя парфюм.

 

               Разминават се сенките в мрака,

               алчен вятър отпрати нощта.

               Закъснявам ти, никой не чакаш.

               Ще отмина и аз просто така.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Янева-Нецова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...