26 авг. 2011 г., 23:27

Среща

1.2K 0 0

                Ще поспра - светлината отсреща

                те издава, че си тук и не спиш.

                Не говоря и не каня на среща.

                Търся обич и ласки дори.

 

                Любовта ми е всичко - ще кажа,

                ще скалъпя две плитки лъжи,

                но, уви, недопитата чаша

                те издава, че с мене грешиш.

 

                 И когато затвориш вратата,

                 а страстта ми остане отвън,

                 погали притаен в самотата

                 аромата от моя парфюм.

 

               Разминават се сенките в мрака,

               алчен вятър отпрати нощта.

               Закъснявам ти, никой не чакаш.

               Ще отмина и аз просто така.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Янева-Нецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...