Aug 26, 2011, 11:27 PM

Среща

  Poetry » Love
1.2K 0 0

                Ще поспра - светлината отсреща

                те издава, че си тук и не спиш.

                Не говоря и не каня на среща.

                Търся обич и ласки дори.

 

                Любовта ми е всичко - ще кажа,

                ще скалъпя две плитки лъжи,

                но, уви, недопитата чаша

                те издава, че с мене грешиш.

 

                 И когато затвориш вратата,

                 а страстта ми остане отвън,

                 погали притаен в самотата

                 аромата от моя парфюм.

 

               Разминават се сенките в мрака,

               алчен вятър отпрати нощта.

               Закъснявам ти, никой не чакаш.

               Ще отмина и аз просто така.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Янева-Нецова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...