18 nov 2014, 12:33  

Среща

561 0 0

Среща 

 

Неочаквано се срещнахме на спирката,

но различен език говорихме ние,

и така и не се запознахме.

 

После се обърна към мен и с едно леко,

меко кимване се поздравихме аз и ти.

 

И ето, сърцето ми заби още по силно.

След половин час влязохме и

неразделни бяхме.

От едно място на друго,

а от него на трето.

 

И ето стана време да си тръгваш ти.

Но това бе най-красивата раздяла,

защото грееше с ярка, прекрасна

стопляща сърцето ми светлина.

След като си отиде ти почуствах

остра болка в сърцето си.

 

Ще се върнеш ли пак при мен

– О, звездице моя?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Новак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...