18 нояб. 2014 г., 12:33  

Среща

565 0 0

Среща 

 

Неочаквано се срещнахме на спирката,

но различен език говорихме ние,

и така и не се запознахме.

 

После се обърна към мен и с едно леко,

меко кимване се поздравихме аз и ти.

 

И ето, сърцето ми заби още по силно.

След половин час влязохме и

неразделни бяхме.

От едно място на друго,

а от него на трето.

 

И ето стана време да си тръгваш ти.

Но това бе най-красивата раздяла,

защото грееше с ярка, прекрасна

стопляща сърцето ми светлина.

След като си отиде ти почуствах

остра болка в сърцето си.

 

Ще се върнеш ли пак при мен

– О, звездице моя?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Новак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...