18 нояб. 2014 г., 12:33  

Среща

563 0 0

Среща 

 

Неочаквано се срещнахме на спирката,

но различен език говорихме ние,

и така и не се запознахме.

 

После се обърна към мен и с едно леко,

меко кимване се поздравихме аз и ти.

 

И ето, сърцето ми заби още по силно.

След половин час влязохме и

неразделни бяхме.

От едно място на друго,

а от него на трето.

 

И ето стана време да си тръгваш ти.

Но това бе най-красивата раздяла,

защото грееше с ярка, прекрасна

стопляща сърцето ми светлина.

След като си отиде ти почуствах

остра болка в сърцето си.

 

Ще се върнеш ли пак при мен

– О, звездице моя?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Новак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...