Среща 

Неочаквано се срещнахме на спирката,

но различен език говорихме ние,

и така и не се запознахме.

После се обърна към мен и с едно леко,

меко кимване се поздравихме аз и ти.

И ето, сърцето ми заби още по силно.

След половин час влязохме и

неразделни бяхме.

От едно място на друго,

а от него на трето.

И ето стана време да си тръгваш ти.

Но това бе най-красивата раздяла,

защото грееше с ярка, прекрасна

стопляща сърцето ми светлина.

След като си отиде ти почуствах

остра болка в сърцето си.

Ще се върнеш ли пак при мен

– О, звездице моя?