18.11.2014 г., 12:33  

Среща

560 0 0

Среща 

 

Неочаквано се срещнахме на спирката,

но различен език говорихме ние,

и така и не се запознахме.

 

После се обърна към мен и с едно леко,

меко кимване се поздравихме аз и ти.

 

И ето, сърцето ми заби още по силно.

След половин час влязохме и

неразделни бяхме.

От едно място на друго,

а от него на трето.

 

И ето стана време да си тръгваш ти.

Но това бе най-красивата раздяла,

защото грееше с ярка, прекрасна

стопляща сърцето ми светлина.

След като си отиде ти почуствах

остра болка в сърцето си.

 

Ще се върнеш ли пак при мен

– О, звездице моя?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Новак Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...