16 ago 2017, 7:05

Среща

  Poesía » Civil
816 3 1

                   Среща

 

Пораснахме. Годините летят.

Със времето косите побеляха

и греховете бавно се множат.

Минутите за жалост се не спряха.

 

Дали сме същите от оня клас,

по-малко непослушни, малко луди?

Едва ли днес ще бягаме от час?

Хазяйката във шеест не ще ни буди.

 

Далеч остана този свят, уви!

Във спомените прашни, остарели.

Във лексикона пълен със мечти.

В албума със корици пожълтели.

 

Годините минават като сън,

животът своите сезони има.

Като на филм в прозореца навън

редят се пролет, лято, есен, зима.

 

В чашите ни виното искри.

Наздравица да вдигнем и да пием!

Да се погледнем тъй, очи в очи!

Сълзите си от радост да не крием!

 

На тази среща, в този късен час

след толкова години се събрахме!

И пак сме тук. Отново сме във клас!

Но времето да хванем не успяхме!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...