16 авг. 2017 г., 07:05

Среща

815 3 1

                   Среща

 

Пораснахме. Годините летят.

Със времето косите побеляха

и греховете бавно се множат.

Минутите за жалост се не спряха.

 

Дали сме същите от оня клас,

по-малко непослушни, малко луди?

Едва ли днес ще бягаме от час?

Хазяйката във шеест не ще ни буди.

 

Далеч остана този свят, уви!

Във спомените прашни, остарели.

Във лексикона пълен със мечти.

В албума със корици пожълтели.

 

Годините минават като сън,

животът своите сезони има.

Като на филм в прозореца навън

редят се пролет, лято, есен, зима.

 

В чашите ни виното искри.

Наздравица да вдигнем и да пием!

Да се погледнем тъй, очи в очи!

Сълзите си от радост да не крием!

 

На тази среща, в този късен час

след толкова години се събрахме!

И пак сме тук. Отново сме във клас!

Но времето да хванем не успяхме!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...