Среща

Пораснахме. Годините летят.

Със времето косите побеляха

и греховете бавно се множат.

Минутите за жалост се не спряха.

Дали сме същите от оня клас,

по-малко непослушни, малко луди?

Едва ли днес ще бягаме от час?

Хазяйката във шеест не ще ни буди.

Далеч остана този свят, уви!

Във спомените прашни, остарели.

Във лексикона пълен със мечти.

В албума със корици пожълтели.

Годините минават като сън,

животът своите сезони има.

Като на филм в прозореца навън

редят се пролет, лято, есен, зима.

В чашите ни виното искри.

Наздравица да вдигнем и да пием!

Да се погледнем тъй, очи в очи!

Сълзите си от радост да не крием!

На тази среща, в този късен час

след толкова години се събрахме!

И пак сме тук. Отново сме във клас!

Но времето да хванем не успяхме!