Достатъчно.
Кое да е достатъчно? 
Изгрев пръв – залез последен.

Достатъчно?

Не е достатъчно.

Поглед пръв – поглед последен.

Обърни се – престори се, че не виждаш.

Усмивка на сила – втренчени очи.

Усмивка неволна – далечни очи,

потопени в повтарящите се на града дни.

Достатъчно.

Кое да е достатъчно?

Среща първа –

ръка неволно към друга се протяга.

Поглед студен в топъл ден.

Мълчание първо – мълчание последно.

Дума неказана – съжаление.

Достатъчно.

Поглед пръв и последен.

 Усмивка неволна – безмълвни очи,

потопени в повтарящите се в града нощи.

Изгрев пръв - залез последен.

Не очаквам вкъщи да се върнеш.

Излъжи –

че света направил те е

така коравосърдечен.

Мълчание първо, но последно.

Среща първа - среща последна.

Думи премълчани - съжаление.

Две лица, виждащи в другия своето отражение.

Двамата непознати тихомълком обърнаха си гръб,

 избраха да тръгнат по различен път.

За последно спрях,

 поглед вперих в далечината да те зърна –

поглед наивен и тъй глупав.

Нямаше те – изчезна като последен дим,

от догаряща в пепелник цигара.