Среща
Достатъчно.
Кое да е достатъчно?
Изгрев пръв – залез последен.
Достатъчно?
Не е достатъчно.
Поглед пръв – поглед последен.
Обърни се – престори се, че не виждаш.
Усмивка на сила – втренчени очи.
Усмивка неволна – далечни очи,
потопени в повтарящите се на града дни.
Достатъчно.
Кое да е достатъчно?
Среща първа –
ръка неволно към друга се протяга.
Поглед студен в топъл ден.
Мълчание първо – мълчание последно.
Дума неказана – съжаление.
Достатъчно.
Поглед пръв и последен.
Усмивка неволна – безмълвни очи,
потопени в повтарящите се в града нощи.
Изгрев пръв - залез последен.
Не очаквам вкъщи да се върнеш.
Излъжи –
че света направил те е
така коравосърдечен.
Мълчание първо, но последно.
Среща първа - среща последна.
Думи премълчани - съжаление.
Две лица, виждащи в другия своето отражение.
Двамата непознати тихомълком обърнаха си гръб,
избраха да тръгнат по различен път.
За последно спрях,
поглед вперих в далечината да те зърна –
поглед наивен и тъй глупав.
Нямаше те – изчезна като последен дим,
от догаряща в пепелник цигара.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
