16.04.2018 г., 16:58

Среща

661 0 2

Достатъчно.
Кое да е достатъчно? 
Изгрев пръв – залез последен.

 

Достатъчно?

Не е достатъчно.

Поглед пръв – поглед последен.

Обърни се – престори се, че не виждаш.

Усмивка на сила – втренчени очи.

Усмивка неволна – далечни очи,

потопени в повтарящите се на града дни.

 

Достатъчно.

Кое да е достатъчно?

Среща първа –

ръка неволно към друга се протяга.

Поглед студен в топъл ден.

 

Мълчание първо – мълчание последно.

Дума неказана – съжаление.

Достатъчно.

 

Поглед пръв и последен.

 Усмивка неволна – безмълвни очи,

потопени в повтарящите се в града нощи.

Изгрев пръв - залез последен.

Не очаквам вкъщи да се върнеш.

Излъжи –

че света направил те е

така коравосърдечен.

 

Мълчание първо, но последно.

Среща първа - среща последна.

Думи премълчани - съжаление.

Две лица, виждащи в другия своето отражение.

Двамата непознати тихомълком обърнаха си гръб,

 избраха да тръгнат по различен път.

 

 

За последно спрях,

 поглед вперих в далечината да те зърна –

поглед наивен и тъй глупав.

Нямаше те – изчезна като последен дим,

от догаряща в пепелник цигара.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И за мечтите се мечтае някога да бъдат достигнати - уви, не е достатъчно.
    Благодаря!
  • Нищо на този свят не е достатъчно.За това човекът винаги мечтае под звездите!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...