14 feb 2019, 8:52

Среща

  Poesía » Otra
749 11 24

Плаха си още

но аз те усещам

по допира нежен

на полско кокиче

бялото облаче

което посрещам

искрите в очите

на красиво момиче.

Слънце с надежда 

отгоре поглежда

търси твоята

цветна премяна

но всичко е в бяло,

главата навежда

и в спомени търси

цъфтяща поляна.

Далечна си още

но аз те ревнувам

от планинските върхове,

тях ще прегръщаш

твоето идване 

как ще празнувам

когато първо при тях

с любов се завръщаш.

 

Февруари, 2019г

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав и на теб!
  • Толкова красота и нежност...
    Невероятно усещане...
    Поздравления!
  • Георги,когато човек е в настроение и нещата които прави са хубави.
    Милко,Приятелю явно вече сме закопняли за Пролетта.
    Тя винаги носи тайнството на Началото.
    Светла,веднага усети слабостта ми към...красивото момиче.
    Силвия,благодаря за висотата на която сложи моят стих.Винаги очаквам коментара ти.
    Катя,благодаря за зеленоокия поздрав.
    Дочка,вълшебство е раждането на новия живот.И това вълшебство го носи Пролетта.
    Иржи,еднакви сме в усещането за първичното.Имам къща с голям двор в Добруджа и когато съм там се чувствувам прекрасно.
    Иване,не мога да не съм удоволетворен след тези твои думи.

    Приятели,извинете ме че толкова кратко ви отговарям но иначе ще ме обвинят в "композиция" от коментари.
    Желая на всички ви хубави,спокойни дни!
  • Пепи,и аз ти благодаря за посещението.С интерес чета коментара ти.
  • Руми,аз ти благодаря защото с предхождащите коментари ме подтикна да напиша този стих.Вслушах се в плахите стъпки на Пролетта и го създадох.С малко ревност.Хубав уикенд ти желая!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...