14 февр. 2019 г., 08:52

Среща

746 11 24

Плаха си още

но аз те усещам

по допира нежен

на полско кокиче

бялото облаче

което посрещам

искрите в очите

на красиво момиче.

Слънце с надежда 

отгоре поглежда

търси твоята

цветна премяна

но всичко е в бяло,

главата навежда

и в спомени търси

цъфтяща поляна.

Далечна си още

но аз те ревнувам

от планинските върхове,

тях ще прегръщаш

твоето идване 

как ще празнувам

когато първо при тях

с любов се завръщаш.

 

Февруари, 2019г

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав и на теб!
  • Толкова красота и нежност...
    Невероятно усещане...
    Поздравления!
  • Георги,когато човек е в настроение и нещата които прави са хубави.
    Милко,Приятелю явно вече сме закопняли за Пролетта.
    Тя винаги носи тайнството на Началото.
    Светла,веднага усети слабостта ми към...красивото момиче.
    Силвия,благодаря за висотата на която сложи моят стих.Винаги очаквам коментара ти.
    Катя,благодаря за зеленоокия поздрав.
    Дочка,вълшебство е раждането на новия живот.И това вълшебство го носи Пролетта.
    Иржи,еднакви сме в усещането за първичното.Имам къща с голям двор в Добруджа и когато съм там се чувствувам прекрасно.
    Иване,не мога да не съм удоволетворен след тези твои думи.

    Приятели,извинете ме че толкова кратко ви отговарям но иначе ще ме обвинят в "композиция" от коментари.
    Желая на всички ви хубави,спокойни дни!
  • Пепи,и аз ти благодаря за посещението.С интерес чета коментара ти.
  • Руми,аз ти благодаря защото с предхождащите коментари ме подтикна да напиша този стих.Вслушах се в плахите стъпки на Пролетта и го създадох.С малко ревност.Хубав уикенд ти желая!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...