14.02.2019 г., 8:52

Среща

744 11 24

Плаха си още

но аз те усещам

по допира нежен

на полско кокиче

бялото облаче

което посрещам

искрите в очите

на красиво момиче.

Слънце с надежда 

отгоре поглежда

търси твоята

цветна премяна

но всичко е в бяло,

главата навежда

и в спомени търси

цъфтяща поляна.

Далечна си още

но аз те ревнувам

от планинските върхове,

тях ще прегръщаш

твоето идване 

как ще празнувам

когато първо при тях

с любов се завръщаш.

 

Февруари, 2019г

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав и на теб!
  • Толкова красота и нежност...
    Невероятно усещане...
    Поздравления!
  • Георги,когато човек е в настроение и нещата които прави са хубави.
    Милко,Приятелю явно вече сме закопняли за Пролетта.
    Тя винаги носи тайнството на Началото.
    Светла,веднага усети слабостта ми към...красивото момиче.
    Силвия,благодаря за висотата на която сложи моят стих.Винаги очаквам коментара ти.
    Катя,благодаря за зеленоокия поздрав.
    Дочка,вълшебство е раждането на новия живот.И това вълшебство го носи Пролетта.
    Иржи,еднакви сме в усещането за първичното.Имам къща с голям двор в Добруджа и когато съм там се чувствувам прекрасно.
    Иване,не мога да не съм удоволетворен след тези твои думи.

    Приятели,извинете ме че толкова кратко ви отговарям но иначе ще ме обвинят в "композиция" от коментари.
    Желая на всички ви хубави,спокойни дни!
  • Пепи,и аз ти благодаря за посещението.С интерес чета коментара ти.
  • Руми,аз ти благодаря защото с предхождащите коментари ме подтикна да напиша този стих.Вслушах се в плахите стъпки на Пролетта и го създадох.С малко ревност.Хубав уикенд ти желая!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...