19 may 2019, 13:48

Среща 

  Poesía » Filosófica, Otra
465 3 2

Тъпата болка и острата нужда

срещна животът на кръстопът.

Криви жени. Реагираха остро.

В спора им пламна нечия плът.

 

Беше пожар, алчен и гладен,

с дълъг, игрив и отровен език.

Син на гнева и по детски наивен

заигра се… Догоря там без вик.

 

После разнасяше вятърът пепел,

както разнася светът новини.

Дълго полепваха сажди по всеки,

дръзнал по пътя си да върви.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова) Благодаря! Също благодарности за двете дами, поставили стихотворението в любими, както и на всички отбили се.
  • Много хубаво описание на гнева. Поздрави, Лина.
Propuestas
: ??:??