Тъпата болка и острата нужда
срещна животът на кръстопът.
Криви жени. Реагираха остро.
В спора им пламна нечия плът.
Беше пожар, алчен и гладен,
с дълъг, игрив и отровен език.
Син на гнева и по детски наивен
заигра се… Догоря там без вик.
После разнасяше вятърът пепел,
както разнася светът новини.
Дълго полепваха сажди по всеки,
дръзнал по пътя си да върви.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
