19.05.2019 г., 13:48 ч.

Среща 

  Поезия » Философска, Друга
463 3 2

Тъпата болка и острата нужда

срещна животът на кръстопът.

Криви жени. Реагираха остро.

В спора им пламна нечия плът.

 

Беше пожар, алчен и гладен,

с дълъг, игрив и отровен език.

Син на гнева и по детски наивен

заигра се… Догоря там без вик.

 

После разнасяше вятърът пепел,

както разнася светът новини.

Дълго полепваха сажди по всеки,

дръзнал по пътя си да върви.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова) Благодаря! Също благодарности за двете дами, поставили стихотворението в любими, както и на всички отбили се.
  • Много хубаво описание на гнева. Поздрави, Лина.
Предложения
: ??:??