18 jul 2004, 16:07
Среща
"Здравей" и усмивка, стаена зад мисли,
прегръдка студена, допир на пръсти.
В очите споменът леко прозира,
в сърцето ни сянка от чувствата пъстри.
"Как си, кажи ми?" прошепвам със устни,
със всяка секунда по-чужд ми изглеждаш.
Къде са мечтите ни, къде сме и ние?
Всичко отиде си като пясък през пръсти.
"Довиждане, пак ще се срещаме зная"
"Разбира се" казвам и тръгвам нанякъде.
Пътища имаме, но те се разделят
и само думите казани остават да тлеят.
прегръдка студена, допир на пръсти.
В очите споменът леко прозира,
в сърцето ни сянка от чувствата пъстри.
"Как си, кажи ми?" прошепвам със устни,
със всяка секунда по-чужд ми изглеждаш.
Къде са мечтите ни, къде сме и ние?
Всичко отиде си като пясък през пръсти.
"Довиждане, пак ще се срещаме зная"
"Разбира се" казвам и тръгвам нанякъде.
Пътища имаме, но те се разделят
и само думите казани остават да тлеят.
© Анонимка Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
В живота е така! С времето понякога чувствата избледняват. стухотворението е хубаво
-
Стихотворението е израз на много познати чувтва.Приятно е.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
усмихнат, превидно доволен, щаслив.
забравя, че и твоята пътека е нявга пресякал
макар, че към друга в момента върви.