18 июл. 2004 г., 16:07

Среща

1.5K 1 3
"Здравей" и усмивка, стаена зад мисли,
прегръдка студена, допир на пръсти.
В очите споменът леко прозира,
в сърцето ни сянка от чувствата пъстри.

"Как си, кажи ми?" прошепвам със устни,
със всяка секунда по-чужд ми изглеждаш.
Къде са мечтите ни, къде сме и ние?
Всичко отиде си като пясък през пръсти.

"Довиждане, пак ще се срещаме зная"
"Разбира се" казвам и тръгвам нанякъде.
Пътища имаме, но те се разделят
и само думите казани остават да тлеят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анонимка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • и всеки поел по своита пътека
    усмихнат, превидно доволен, щаслив.
    забравя, че и твоята пътека е нявга пресякал
    макар, че към друга в момента върви.
  • В живота е така! С времето понякога чувствата избледняват. стухотворението е хубаво
  • Стихотворението е израз на много познати чувтва.Приятно е.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...