At^Dawn (Анонимка)
16 23
18.07.2004 г., 16:07 ч.

Среща 

  Поезия
1197 1 3
"Здравей" и усмивка, стаена зад мисли,
прегръдка студена, допир на пръсти.
В очите споменът леко прозира,
в сърцето ни сянка от чувствата пъстри.

"Как си, кажи ми?" прошепвам със устни,
със всяка секунда по-чужд ми изглеждаш.
Къде са мечтите ни, къде сме и ние?
Всичко отиде си като пясък през пръсти.

"Довиждане, пак ще се срещаме зная"
"Разбира се" казвам и тръгвам нанякъде.
Пътища имаме, но те се разделят
и само думите казани остават да тлеят.

© Анонимка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • и всеки поел по своита пътека
    усмихнат, превидно доволен, щаслив.
    забравя, че и твоята пътека е нявга пресякал
    макар, че към друга в момента върви.
  • В живота е така! С времето понякога чувствата избледняват. стухотворението е хубаво
  • Стихотворението е израз на много познати чувтва.Приятно е.
Предложения
: ??:??