Да, ама не...

16 jul 2022, 14:37

Poesía

377 3 6

"Хей, познаваме ли се? Почакай...
Да изпием по кафе?"
Мислиш, още чакам някой…
Принцът… да ме отведе?

Искаш да ме опознаеш?
Не, не бързай! Стой далеч!
Може би ще осъзнаеш,
че във мене скрит е меч.

Не обичам напористи,
самовлюбени – съвсем.
Може с помислите чисти…
да допусна те до мен…

Затвори очи! Къде съм?
Още ли съм там пред теб?
Я, възпей ликът ми в песен…
Обрисувай ме в куплет.

Но не се надявай много
да харесам твоя стих…
Твърде лъскав си за мене…
И нахален, горделив!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

щураче (любимка)

2022-07-17T15:56:48+03:00

Голяма напаст са самовлюбените, да ги питаш в какво толкова са се влюбили
di_t (Tаня)

2022-07-17T11:12:11+03:00

Браво!
r_iva (Райна Иванова)

2022-07-16T18:46:50+03:00

Благодаря ви, момичета...
Ivita_Mirianova (Ивита)

2022-07-16T17:56:26+03:00

Свежо! Харесва ми категоричността- на човек, здраво стъпил на земята!
Поздрав, Райна!
Eia (Росица Танчева)

2022-07-16T17:32:53+03:00

Закачливо. Съгласна съм с Пепи, че създава настроение, разчупва спокойно протичащия ден. Поздрав!
palenka (П Антонова)

2022-07-16T15:03:44+03:00

Забавна игра на думи и настроение, поздравление!