Да, ама не...
"Хей, познаваме ли се? Почакай...
Да изпием по кафе?"
Мислиш, още чакам някой…
Принцът… да ме отведе?
Искаш да ме опознаеш?
Не, не бързай! Стой далеч!
Може би ще осъзнаеш,
че във мене скрит е меч.
Не обичам напористи,
самовлюбени – съвсем.
Може с помислите чисти…
да допусна те до мен…
Затвори очи! Къде съм?
Още ли съм там пред теб?
Я, възпей ликът ми в песен…
Обрисувай ме в куплет.
Но не се надявай много
да харесам твоя стих…
Твърде лъскав си за мене…
И нахален, горделив!
© Райна Иванова All rights reserved.
