16 июл. 2022 г., 14:37

Да, ама не... 

  Поэзия
438 3 6

"Хей, познаваме ли се? Почакай...
Да изпием по кафе?"
Мислиш, още чакам някой…
Принцът… да ме отведе?

 

Искаш да ме опознаеш?
Не, не бързай! Стой далеч!
Може би ще осъзнаеш,
че във мене скрит е меч.

 

Не обичам напористи,
самовлюбени – съвсем.
Може с помислите чисти…
да допусна те до мен…

 

Затвори очи! Къде съм?
Още ли съм там пред теб?
Я, възпей ликът ми в песен…
Обрисувай ме в куплет.

 

Но не се надявай много
да харесам твоя стих…
Твърде лъскав си за мене…
И нахален, горделив!

© Райна Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Голяма напаст са самовлюбените, да ги питаш в какво толкова са се влюбили
  • Браво!
  • Благодаря ви, момичета...
  • Свежо! Харесва ми категоричността- на човек, здраво стъпил на земята!
    Поздрав, Райна!
  • Закачливо. Съгласна съм с Пепи, че създава настроение, разчупва спокойно протичащия ден. Поздрав!
  • Забавна игра на думи и настроение, поздравление!
Предложения
: ??:??