Сякаш кратката ни среща
цяла вечност продължи...
Ти разказваше ми нещо,
аз те слушах с трепет жив.
Грееха в очите сини
сдържан плам и скрит копнеж.
Съзерцавах те с усмивка,
без дори да разбереш...
Брулеше софийски вятър
с дъх на октомврийски дъжд.
Бе ми странно на душата:
моят син бе станал мъж...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados
Поклон пред майчината обич-НЯМА ПО-СИЛНА ОТ НЕЯ!!imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
