29 окт. 2008 г., 10:04

Среща 

  Поэзия
1078 0 32

Сякаш кратката ни среща

цяла вечност продължи...

Ти разказваше ми нещо,

аз те слушах с трепет жив.

 

Грееха в очите сини

сдържан плам и скрит копнеж.

Съзерцавах те с усмивка,

без дори да разбереш...

 

Брулеше софийски вятър

с дъх на октомврийски дъжд.

Бе ми странно на душата:

моят син бе станал мъж...

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??