feia (Вилдан Сефер) feia (Вилдан Сефер)
5 529
Oct 29, 2008, 10:04 AM

Среща

  Poetry
1.3K 0 32

Сякаш кратката ни среща

цяла вечност продължи...

Ти разказваше ми нещо,

аз те слушах с трепет жив.

 

Грееха в очите сини

сдържан плам и скрит копнеж.

Съзерцавах те с усмивка,

без дори да разбереш...

 

Брулеше софийски вятър

с дъх на октомврийски дъжд.

Бе ми странно на душата:

моят син бе станал мъж...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0