Сякаш кратката ни среща
цяла вечност продължи...
Ти разказваше ми нещо,
аз те слушах с трепет жив.
Грееха в очите сини
сдържан плам и скрит копнеж.
Съзерцавах те с усмивка,
без дори да разбереш...
Брулеше софийски вятър
с дъх на октомврийски дъжд.
Бе ми странно на душата:
моят син бе станал мъж...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Поклон пред майчината обич-НЯМА ПО-СИЛНА ОТ НЕЯ!!askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
