16 oct 2007, 21:39

Среща

  Poesía
1.3K 0 3
Среща

Нашата среща ме озадачи.
Среща ли беше или не?
Ти ли беше или някой друг?
Ще има ли и втори път?
Но дори да не дойдеш пак тук,
знай - не се е свършил светът.
Времето лекува всички рани
и убива чувства всякакви таени,
заличава спомени избрани,
потушава пламъци, носи промени.
После идва мрака на забравата
и животът става безразличен,
но това е само до появата
на друг някой симпатичен.
И в този странен кръговрат
върти се съдба незначима.
Колелата няма де се спрат,
поне докато нас ни има.

Странно нещо е животът!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел без криле Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...