16 oct 2007, 21:39

Среща

  Poesía
1.3K 0 3
Среща

Нашата среща ме озадачи.
Среща ли беше или не?
Ти ли беше или някой друг?
Ще има ли и втори път?
Но дори да не дойдеш пак тук,
знай - не се е свършил светът.
Времето лекува всички рани
и убива чувства всякакви таени,
заличава спомени избрани,
потушава пламъци, носи промени.
После идва мрака на забравата
и животът става безразличен,
но това е само до появата
на друг някой симпатичен.
И в този странен кръговрат
върти се съдба незначима.
Колелата няма де се спрат,
поне докато нас ни има.

Странно нещо е животът!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел без криле Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...