16 oct 2007, 21:39

Среща

  Poesía
1.3K 0 3
Среща

Нашата среща ме озадачи.
Среща ли беше или не?
Ти ли беше или някой друг?
Ще има ли и втори път?
Но дори да не дойдеш пак тук,
знай - не се е свършил светът.
Времето лекува всички рани
и убива чувства всякакви таени,
заличава спомени избрани,
потушава пламъци, носи промени.
После идва мрака на забравата
и животът става безразличен,
но това е само до появата
на друг някой симпатичен.
И в този странен кръговрат
върти се съдба незначима.
Колелата няма де се спрат,
поне докато нас ни има.

Странно нещо е животът!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел без криле Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...