Oct 16, 2007, 9:39 PM

Среща

  Poetry
1.3K 0 3
Среща

Нашата среща ме озадачи.
Среща ли беше или не?
Ти ли беше или някой друг?
Ще има ли и втори път?
Но дори да не дойдеш пак тук,
знай - не се е свършил светът.
Времето лекува всички рани
и убива чувства всякакви таени,
заличава спомени избрани,
потушава пламъци, носи промени.
После идва мрака на забравата
и животът става безразличен,
но това е само до появата
на друг някой симпатичен.
И в този странен кръговрат
върти се съдба незначима.
Колелата няма де се спрат,
поне докато нас ни има.

Странно нещо е животът!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел без криле All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...