16.10.2007 г., 21:39

Среща

1.3K 0 3
Среща

Нашата среща ме озадачи.
Среща ли беше или не?
Ти ли беше или някой друг?
Ще има ли и втори път?
Но дори да не дойдеш пак тук,
знай - не се е свършил светът.
Времето лекува всички рани
и убива чувства всякакви таени,
заличава спомени избрани,
потушава пламъци, носи промени.
После идва мрака на забравата
и животът става безразличен,
но това е само до появата
на друг някой симпатичен.
И в този странен кръговрат
върти се съдба незначима.
Колелата няма де се спрат,
поне докато нас ни има.

Странно нещо е животът!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел без криле Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...