3 jul 2013, 20:31  

Среща на випуска - 35 години

  Poesía » Otra
8.2K 0 0

      

 

Гледаме се любопитно: пораснали деца,

единствено годините са в повече сега -

по лицата ни изписани са те красиво,

а живот-художник е рисувал мълчаливо...!

 

Доста помъдрели сме, но не и остарели,

в сребърен  нюанс косите са ни оцветени!

И времето оставило е  видима следа...,

но всяка бръчица е част от нашата душа!

 

Заедно сме пак, но звънец навън не ни зове,

споделяме за себе си „на малко питие”.

Щастливи сме, че и след тридесет и пет лета

сме живи, здрави, ще си кажем думичка добра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Костадинка-Коце Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...