3.07.2013 г., 20:31  

Среща на випуска - 35 години

8.2K 0 0

      

 

Гледаме се любопитно: пораснали деца,

единствено годините са в повече сега -

по лицата ни изписани са те красиво,

а живот-художник е рисувал мълчаливо...!

 

Доста помъдрели сме, но не и остарели,

в сребърен  нюанс косите са ни оцветени!

И времето оставило е  видима следа...,

но всяка бръчица е част от нашата душа!

 

Заедно сме пак, но звънец навън не ни зове,

споделяме за себе си „на малко питие”.

Щастливи сме, че и след тридесет и пет лета

сме живи, здрави, ще си кажем думичка добра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадинка-Коце Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...