Гледаме се любопитно: пораснали деца,
единствено годините са в повече сега -
по лицата ни изписани са те красиво,
а живот-художник е рисувал мълчаливо...!
Доста помъдрели сме, но не и остарели,
в сребърен нюанс косите са ни оцветени!
И времето оставило е видима следа...,
но всяка бръчица е част от нашата душа!
Заедно сме пак, но звънец навън не ни зове,
споделяме за себе си „на малко питие”.
Щастливи сме, че и след тридесет и пет лета
сме живи, здрави, ще си кажем думичка добра!