18 sept 2008, 21:09

Среща с незаслужената вина

  Poesía
646 0 5
Среща с незаслужената вина

Знаеш ли, днес с нея се запознах,
с едно прекрасно слънчево момиче,
разказа ми с радост, в очите със смях,
че страшно много те обича.

А ти с нея си се подигравал,
колко нощи си прекарал с мен,
че съм единствена все си ми казвал,
единствена бях, но до този ден!

А тя ме гледа с поглед на фея
и ми разказва, че съществува любовта,
слушам я вцепенена и не смея
да разбия нейната мечта.

Искал си да ме задържиш,
но не си искал да изгубиш и нея...
Какво направи с нас, кажи
и всъщност коя от двете ще е по-наранена?!

Плаче ми се като я слушам,
каква любов крие в своя глас,
гледам я и се срамувам
без да зная грях съм извършила аз.

Може би трябваше да й кажа за теб,
за да я спася от по-голяма болка...
Но просто не ми даде сърце
да я нараня толкова много...

Реших! От този ужас завинаги заминавам
от убиец се чувствам по-грешна,
а тя ми казва: "Че се запознахме се радвам,
дано някога отново те срещна!"

18.08.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...