Sep 18, 2008, 9:09 PM

Среща с незаслужената вина

  Poetry
638 0 5
Среща с незаслужената вина

Знаеш ли, днес с нея се запознах,
с едно прекрасно слънчево момиче,
разказа ми с радост, в очите със смях,
че страшно много те обича.

А ти с нея си се подигравал,
колко нощи си прекарал с мен,
че съм единствена все си ми казвал,
единствена бях, но до този ден!

А тя ме гледа с поглед на фея
и ми разказва, че съществува любовта,
слушам я вцепенена и не смея
да разбия нейната мечта.

Искал си да ме задържиш,
но не си искал да изгубиш и нея...
Какво направи с нас, кажи
и всъщност коя от двете ще е по-наранена?!

Плаче ми се като я слушам,
каква любов крие в своя глас,
гледам я и се срамувам
без да зная грях съм извършила аз.

Може би трябваше да й кажа за теб,
за да я спася от по-голяма болка...
Но просто не ми даде сърце
да я нараня толкова много...

Реших! От този ужас завинаги заминавам
от убиец се чувствам по-грешна,
а тя ми казва: "Че се запознахме се радвам,
дано някога отново те срещна!"

18.08.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...