Среща с незаслужената вина
Знаеш ли, днес с нея се запознах,
с едно прекрасно слънчево момиче,
разказа ми с радост, в очите със смях,
че страшно много те обича.
А ти с нея си се подигравал,
колко нощи си прекарал с мен,
че съм единствена все си ми казвал,
единствена бях, но до този ден!
А тя ме гледа с поглед на фея
и ми разказва, че съществува любовта,
слушам я вцепенена и не смея
да разбия нейната мечта.
Искал си да ме задържиш,
но не си искал да изгубиш и нея...
Какво направи с нас, кажи
и всъщност коя от двете ще е по-наранена?!
Плаче ми се като я слушам,
каква любов крие в своя глас,
гледам я и се срамувам
без да зная грях съм извършила аз.
Може би трябваше да й кажа за теб,
за да я спася от по-голяма болка...
Но просто не ми даде сърце
да я нараня толкова много...
Реших! От този ужас завинаги заминавам
от убиец се чувствам по-грешна,
а тя ми казва: "Че се запознахме се радвам,
дано някога отново те срещна!"
18.08.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени

