29 jun 2024, 20:21

Среща със себе си

1.2K 6 13

Погледнах в моя храм дълбоко
и тихи мисли ме обзеха.
Умът ми е при Бог високо,
а душата днес е топла дреха.

Тихо е във мойта мисъл
и пламъче във мен гори.
Търся моя собствен смисъл
и той е в действията добри.

Но тиктака времето в човека
и сюблимния момент скъсява.
Смисълът е надалеко,
там времето е във забрава.

Срещам себе си по този път,
останала във транс отвъд.

                      ©️ Дарина Дикова, 28.06.2024 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дикова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

5 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....