Погледнах в моя храм дълбоко
и тихи мисли ме обзеха.
Умът ми е при Бог високо,
а душата днес е топла дреха.
Тихо е във мойта мисъл
и пламъче във мен гори.
Търся моя собствен смисъл
и той е в действията добри.
Но тиктака времето в човека
и сюблимния момент скъсява.
Смисълът е надалеко,
там времето е във забрава.
Срещам себе си по този път,
останала във транс отвъд.
©️ Дарина Дикова, 28.06.2024 г.
© Дарина Дикова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
