29 июн. 2024 г., 20:21

Среща със себе си

1.2K 6 13

Погледнах в моя храм дълбоко
и тихи мисли ме обзеха.
Умът ми е при Бог високо,
а душата днес е топла дреха.

Тихо е във мойта мисъл
и пламъче във мен гори.
Търся моя собствен смисъл
и той е в действията добри.

Но тиктака времето в човека
и сюблимния момент скъсява.
Смисълът е надалеко,
там времето е във забрава.

Срещам себе си по този път,
останала във транс отвъд.

                      ©️ Дарина Дикова, 28.06.2024 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дикова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

5 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...