29.06.2024 г., 20:21

Среща със себе си

1.2K 6 13

Погледнах в моя храм дълбоко
и тихи мисли ме обзеха.
Умът ми е при Бог високо,
а душата днес е топла дреха.

Тихо е във мойта мисъл
и пламъче във мен гори.
Търся моя собствен смисъл
и той е в действията добри.

Но тиктака времето в човека
и сюблимния момент скъсява.
Смисълът е надалеко,
там времето е във забрава.

Срещам себе си по този път,
останала във транс отвъд.

                      ©️ Дарина Дикова, 28.06.2024 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дикова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

5 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...