Погледнах в моя храм дълбоко
и тихи мисли ме обзеха.
Умът ми е при Бог високо,
а душата днес е топла дреха.
Тихо е във мойта мисъл
и пламъче във мен гори.
Търся моя собствен смисъл
и той е в действията добри.
Но тиктака времето в човека
и сюблимния момент скъсява.
Смисълът е надалеко,
там времето е във забрава.
Срещам себе си по този път,
останала във транс отвъд.
©️ Дарина Дикова, 28.06.2024 г.
© Дарина Дикова Всички права запазени