6 sept 2006, 23:25

Срещнах те

  Poesía
1.6K 1 12



Срещнах те


Срещнах те накрай света,
влюбих се в очите ти,
видях във теб безкрайна топлота
и загубих се в косите ти.
Звездите ни, луната,
обгръщат телата ни със светлина,
постелята ни е земята,
а стаята - притихнала гора.
Ангелче красиво,
пожелай ме,
нарисувай ме с целувки,
любовта ми ти открило
във вълните на морето
от моите прегръдки.
Летя сред пламъците от любовни думи,
тъгата в мен погуби ти,
чувствам се по-щастлив и от съня ми,
когато първата любов с целувка ме дари.
Разбираш ли каквото казвам -
ти спаси ме от смъртта,
ти проправи моя път през мрака,
когато отчаяно се давех със една лъжа.
Ти си така истинска,
всичко в теб така пламти,
ти си повече от искрена,
когато те откривам във ръцете си.
Срещнах те след толкова време,
а ти не си била накрай света,
ти беше в сърцето ми,
във мене,
ето тук красиво ангелче долетя.
И моля те не се страхувай
не плачи,
когато мракът изчезне със нощта.
Ще прегърна,
ще целуна твоите сълзи
и изгревът ще разкъса тишината,
крещяща във нашите сърца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина ще съм ти благодарен писателче!!!
  • оххх и от мене 2-цанякъде съм го чела тва
  • С други твои стихове си доказал, че имаш някакъв талант - доразвий го!
  • Извини ме, но ми се струва, че тук има много думи, малко смисъл.Това не означава, че няма смисъл, а че си можел да го направиш по-сбито.Съгласна съм, че Писателчето трябва да се обосновава за оценките си.Той е 2-те крайности.Или 2-ки, или 6-тици. Не се връзвай, амбицирай се да покажеш нещо с което да заслужиш уважението му.А, бе, хич да не ти пука!
  • Приемам критиката,но имам чувството,че само си ме взел на прицел!!!ако искаш да се науча да пиша незнам,но това не е верния път по който ще ми покажеш.да пишеш 2-ки и откъслечни коментари,без някаква конкретна теза или пример не помага и е много детско.ако можеш да ми дадеш някакъв полезен съвет ще го приема.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...