Sep 6, 2006, 11:25 PM

Срещнах те

  Poetry
1.6K 1 12



Срещнах те


Срещнах те накрай света,
влюбих се в очите ти,
видях във теб безкрайна топлота
и загубих се в косите ти.
Звездите ни, луната,
обгръщат телата ни със светлина,
постелята ни е земята,
а стаята - притихнала гора.
Ангелче красиво,
пожелай ме,
нарисувай ме с целувки,
любовта ми ти открило
във вълните на морето
от моите прегръдки.
Летя сред пламъците от любовни думи,
тъгата в мен погуби ти,
чувствам се по-щастлив и от съня ми,
когато първата любов с целувка ме дари.
Разбираш ли каквото казвам -
ти спаси ме от смъртта,
ти проправи моя път през мрака,
когато отчаяно се давех със една лъжа.
Ти си така истинска,
всичко в теб така пламти,
ти си повече от искрена,
когато те откривам във ръцете си.
Срещнах те след толкова време,
а ти не си била накрай света,
ти беше в сърцето ми,
във мене,
ето тук красиво ангелче долетя.
И моля те не се страхувай
не плачи,
когато мракът изчезне със нощта.
Ще прегърна,
ще целуна твоите сълзи
и изгревът ще разкъса тишината,
крещяща във нашите сърца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина ще съм ти благодарен писателче!!!
  • оххх и от мене 2-цанякъде съм го чела тва
  • С други твои стихове си доказал, че имаш някакъв талант - доразвий го!
  • Извини ме, но ми се струва, че тук има много думи, малко смисъл.Това не означава, че няма смисъл, а че си можел да го направиш по-сбито.Съгласна съм, че Писателчето трябва да се обосновава за оценките си.Той е 2-те крайности.Или 2-ки, или 6-тици. Не се връзвай, амбицирай се да покажеш нещо с което да заслужиш уважението му.А, бе, хич да не ти пука!
  • Приемам критиката,но имам чувството,че само си ме взел на прицел!!!ако искаш да се науча да пиша незнам,но това не е верния път по който ще ми покажеш.да пишеш 2-ки и откъслечни коментари,без някаква конкретна теза или пример не помага и е много детско.ако можеш да ми дадеш някакъв полезен съвет ще го приема.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...