6.09.2006 г., 23:25

Срещнах те

1.6K 1 12



Срещнах те


Срещнах те накрай света,
влюбих се в очите ти,
видях във теб безкрайна топлота
и загубих се в косите ти.
Звездите ни, луната,
обгръщат телата ни със светлина,
постелята ни е земята,
а стаята - притихнала гора.
Ангелче красиво,
пожелай ме,
нарисувай ме с целувки,
любовта ми ти открило
във вълните на морето
от моите прегръдки.
Летя сред пламъците от любовни думи,
тъгата в мен погуби ти,
чувствам се по-щастлив и от съня ми,
когато първата любов с целувка ме дари.
Разбираш ли каквото казвам -
ти спаси ме от смъртта,
ти проправи моя път през мрака,
когато отчаяно се давех със една лъжа.
Ти си така истинска,
всичко в теб така пламти,
ти си повече от искрена,
когато те откривам във ръцете си.
Срещнах те след толкова време,
а ти не си била накрай света,
ти беше в сърцето ми,
във мене,
ето тук красиво ангелче долетя.
И моля те не се страхувай
не плачи,
когато мракът изчезне със нощта.
Ще прегърна,
ще целуна твоите сълзи
и изгревът ще разкъса тишината,
крещяща във нашите сърца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина ще съм ти благодарен писателче!!!
  • оххх и от мене 2-цанякъде съм го чела тва
  • С други твои стихове си доказал, че имаш някакъв талант - доразвий го!
  • Извини ме, но ми се струва, че тук има много думи, малко смисъл.Това не означава, че няма смисъл, а че си можел да го направиш по-сбито.Съгласна съм, че Писателчето трябва да се обосновава за оценките си.Той е 2-те крайности.Или 2-ки, или 6-тици. Не се връзвай, амбицирай се да покажеш нещо с което да заслужиш уважението му.А, бе, хич да не ти пука!
  • Приемам критиката,но имам чувството,че само си ме взел на прицел!!!ако искаш да се науча да пиша незнам,но това не е верния път по който ще ми покажеш.да пишеш 2-ки и откъслечни коментари,без някаква конкретна теза или пример не помага и е много детско.ако можеш да ми дадеш някакъв полезен съвет ще го приема.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...