Сряда, в един и половина
Всеки ден наум си преговарям
последния ни разговор със тебе.
Усмихната очи затварям,
а погледът ти се забива в мене.
Онзи поглед... с който притъпяваш
... всичките ми сетива.
Онези очи... с които
преобърна представите ми за света...
И всеки ден назад вървя,
в стъклата счупени от спомени се спъвам.
И макар от рани да кървя,
вървя към теб... не спирам.
А от последната ни среща колко време мина...
помниш ли я...
беше сряда, в един и половина!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надя Георгиева Todos los derechos reservados
