Сряда, в един и половина
Всеки ден наум си преговарям
последния ни разговор със тебе.
Усмихната очи затварям,
а погледът ти се забива в мене.
Онзи поглед... с който притъпяваш
... всичките ми сетива.
Онези очи... с които
преобърна представите ми за света...
И всеки ден назад вървя,
в стъклата счупени от спомени се спъвам.
И макар от рани да кървя,
вървя към теб... не спирам.
А от последната ни среща колко време мина...
помниш ли я...
беше сряда, в един и половина!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Георгиева Все права защищены
