patenceto (Надя Георгиева) patenceto (Надя Георгиева)
185
Feb 19, 2010, 4:01 PM

Сряда, в един и половина

  Poetry
1K 0 4

 

Всеки ден наум си преговарям
последния ни разговор със тебе.

Усмихната очи затварям,
а погледът ти се забива в мене.

 

Онзи поглед... с който притъпяваш
... всичките ми сетива.
Онези очи... с които
преобърна представите ми за света...

 

И всеки ден назад вървя,
в стъклата счупени от спомени се спъвам.
И макар от рани да кървя,
вървя към теб... не спирам.

 

А от последната ни среща колко време мина...
помниш ли я...
 беше сряда,  в един и половина!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0