Feb 19, 2010, 4:01 PM

Сряда, в един и половина

  Poetry
1K 0 4

 

Всеки ден наум си преговарям
последния ни разговор със тебе.

Усмихната очи затварям,
а погледът ти се забива в мене.

 

Онзи поглед... с който притъпяваш
... всичките ми сетива.
Онези очи... с които
преобърна представите ми за света...

 

И всеки ден назад вървя,
в стъклата счупени от спомени се спъвам.
И макар от рани да кървя,
вървя към теб... не спирам.

 

А от последната ни среща колко време мина...
помниш ли я...
 беше сряда,  в един и половина!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...