Feb 19, 2010, 4:01 PM

Сряда, в един и половина

  Poetry
1K 0 4

 

Всеки ден наум си преговарям
последния ни разговор със тебе.

Усмихната очи затварям,
а погледът ти се забива в мене.

 

Онзи поглед... с който притъпяваш
... всичките ми сетива.
Онези очи... с които
преобърна представите ми за света...

 

И всеки ден назад вървя,
в стъклата счупени от спомени се спъвам.
И макар от рани да кървя,
вървя към теб... не спирам.

 

А от последната ни среща колко време мина...
помниш ли я...
 беше сряда,  в един и половина!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...